moitepiqteli

Свиленград възниква през ХV век до развалините на трако-римското селище Бурденис, от което има съвсем малко останки.

До Междусъюзническата война през 1913 г. се слави с прочутата си чаршия с много дюкяни и ханове. По време на войната градът е опожарен. След възстановяването му тук се заселват много българи от съседните села. На мястото на изселените гърци и турци идват бежанци от Одринско, Лозенградско, Мала Азия, Източна и Западна Тракия, Солунско. Населението се занимава със земеделие, скотовъдство и бубарство. В Европа били известни пашкулите одрински тип.

Традицията определя и днешния стопански облик на града. Най-развито е текстилното производство, в което е и оправданието на новото му име - от думата свила (коприна).

То е предложено от учителя Петър Станчев още през 1874 г., но е узаконено едва по време на Балканската война през 1912 г., когато градът влиза в пределите на България.

Дотогава се нарича Мустафа паша - на името на великия везир Мустафа бег. С него е свързан и старинният каменен мост на река Марица - символ на града. Построен е към 1510 г. на мястото на широк брод, който се преминавал с помощта на каикчии (лодкари). Дълъг е 300 м, широк - 6 м, и има 20 свода. При катастрофално наводнение през 1766 г. част от арките му са съборени, но през 1790 г. отново са възстановени. Уникалното за времето си съоръжение и днес е един от най-забележителните паметници в Югоизточна Европа от времето на османското владичество.

Климатът в Свиленградския район е преходно-средиземноморски. Зимата е мека, а лятото е горещо и сухо. Отличителна особеност за района е, че броят на слънчевите дни в годината е един от най-големите в България.
Общината обединява 24 селища с население 27000 души, 2/3 от които живеят в нейния естествен стопански и административен център Свиленград. Градът е оживен шосеен и желозопътен възел по пътя от Западна Европа за Азия през Истанбул.
Разположена до самата граница, Свиленградската община е южната врата на България. Контролно-пропускателният пункт в с. Капитан Андреево е един от най-големите в Европа.

Свиленградската община е разположена в югоизточната част на Хасковска област на територия 705.37 кв. км, което я нарежда на трето място по големина в областта. В североизточния й край са склоновете на Сакар планина, на югозапад - Източните Родопи. Във физико-географско отношение територията й включва части от Горнотракийската низина, планините Сакар и Родопите.

Общината има уникалната даденост да бъде граница на Хасковска област и на България с две съседни държави – Турция и Гърция. Това определя водещата й роля в бъдещото развитие на европейските транспортни коридори, свързващи Западна и Централна Европа с Близкия и Далечния изток.

По брой на населението си община Свиленград се нарежда на четвърто място в Хасковска област. Към края на 1998 г. то e 9.2% от населението на област Хасково. В административния център гр. Свиленград живеят 71.2% от жителите на общината. Гъстотата на населението е около 38 души на кв. км.

Туризмът е сравнително нов отрасъл в стопанския комплекс на общината. Неговото ускорено развитие през последните години доведе до бум в строителството на нови частни хотели. Изградени са около 40 частни хотела, предимно малки.

Благоприятните природни и климатични условия, залесените площи, водните басейни, както и наличието на няколко ведомствени вили са предпоставки за развитие на планински, селски и ловен туризъм. Развъждането на дивеч за ловните полета е рационално да става в специални бази и ферми.

За развитието на познавателен и екотуризъм трябва да бъде извършена цялостна пазарна оценка на туристическия потенциал на общината и да се разработи самостоятелна стратегия.

Познавателният и културно-историческият туризъм могат да се развиват на основата на комбинирани маршрути, включващи близки обекти от двете страни на границата. На територията на община Свиленград интерес представляват тракийската гробница край с. Мезек, средновековният български некропол в Свиленград, скалните църкви при селата Михалич и Маточина и средновековната крепост в местността Калето.

От значение за развитието на туризма би било разработването на общи със съседните общини от Гърция и Турция схеми, включващи общи пазарни и рекламни стратегии; разкриване на трансгранични туристически екомаршрути и изграждане на туристическа инфраструктура.

Предимство на общината, особено на най-южния й пояс, е високата екологична чистота на земята и природата, което се дължи на отсъствието на каквито и да било замърсяващи производства. Върху екокартите регионът е отбелязан като свежо, зелено петно, което дава силни предимства на всяка селскостопанска продукция от този район. Слабостта на региона от миналото – съзнателно поддържана изостаналост с цел да играе роля на естествен буфер между България и света, оттук нататък може да се окаже предимство, което трябва да бъде стратегически използвано.

Инфраструктурата на образованието обхваща 7 детски заведения - 6 целодневни детски градини, 1 обединено детско заведение, и 12 училища (9 общообразователни, 2 професионални, 1 специално).

Община Свиленград включва 24 населени места - административния център град Свиленград и 23 села. Урбанизираните територии и площта на населените места съставляват 1621 ха, или 2.30% от територията на общината.

Град Свиленград е от 3-ти функционален тип, селата Капитан Андреево и Студена - от 5-и, Левка и Момково - от 6-и, в обхвата на 7-ия тип влизат селата Сива река, Мезек, Генералово, Димитровче, Райкова могила, Щит, Сладун, Мустрак, и Младиново. Останалите населени места са от 8-и тип.

Средната гъстота на населението в общината е 37.1 души/кв. км.

Piczo