Stay Signed In
Do you want to access your site more quickly on this computer? Check this box, and your username and password will be remembered for two weeks. Click logout to turn this off.
Stay Safe
Do not check this box if you are using a public computer. You don't want anyone seeing your personal info or messing with your site.
Прашецът е много богат на селен. В една супена лъжица, която тежи около 12,5 гр. се съдържат 512% от дневната препоръчителна за човека доза селен. Значението на селена за организма е голямо. Той повишава имунитета, действа профилактично против ракови заболявания, против сърдечно-съдови и инфекциозни заболявания. Селенът е елемент, който влиза в състава на ферменти, които инактивират свободните радикали. По този начин той оказва помощно действие на останалите антиоксидантно действащи съставки на прашеца като витамин Е, С, А. Участието на селена като подпомагащ фактор в състава на някои ензими (глутатион пероксидаза) способства освобождаването на организма от тежки метали и намалява тяхната токсичност най-вече за нервните клетки.
Странични реакции при употреба на прашец
При употреба на прашец рядко може да настъпят коремни болки, диария, обриви около устата. Най-често тези странични явления настъпват при употреба на големи количества. При други хора настъпват преходно в началото на лечението. Не се препоръчва да се приема прашец късно през нощта, защото поради психо-стимулиращия му ефект това може да доведе до безсъние. Прашец не се препоръчва на диабетици и на болни с бъбречна недостатъчност.
Няма противопоказания;
Може да се приема по време на бременност;
Липсва несъвместимост с лекарствени препарати;
Липсва привикване към прашец дори след продължителен прием;
Липсват токсични явления дори при приемане на високи дози.
Като странични ефекти се отбелязват коремни болки, неприятен вкус в устата, прилошаване. В първите дни са възможни лек метиоризъм, лека диария. Ако прашецът не е разтворен, са възможни коремни болки.
За да съхраним здравето и работоспособността си на нас са ни необходими 22 аминокиселини. От тях 14 могат да бъдат синтезирани в организма, а 8, наречени незаменими, се внасят с храната. Прашецът е единствената известна храна, която съдържа и 22-те аминокиселини.
При какви заболявания е показано приложението на цветен прашец: алергични състояния, анемия, астма, нарушено кръвообразуване, слабост на капилярната стена, хронична умора, стимулант на имунната система, импотенция, безплодие, бъбречни заболявания, менопауза, болести на простатата, язвена болест, мултиплена (множествена) склероза.
Получаване и съхранение на прашеца
Има два метода на приготвяне на прашец и съхранение. Най-разпространен от тях е чрез изсушаване до достигане на влажност 4-5%. Това трябва да става в специални инфрачервени сушилни, снабдени с вентилатори, като температурата на сушене не трябвада превишава 40-50 градуса за няколко часа. След изсушаването трябвада се съхранява на студено и сухо място за запазване на белтъчините, ензимите, витамините и другите биологичноактивни съставки. По този начин прашецът се съхранява и разпространява лесно, но е загубил известна част от лечебните си въздействия, поради загуба на летливи вещества по време на сушенето.
Идеален, но трудно приложим начин на съхранение е, прашецът да се изсушава чрез замразяване още в деня на получаването му (лиофилизация).
Обща характеристика на цветния прашец
Ежедневната консумация на пчелен прашец може да снабди човешкия организъм с необходимите витамини и микроелементи. Изследвания върху животни показват наличието на не съвсем точно идентифицирани вещества, които имат отчетлив гонадотропен ефект, повлияват потентността и ускоряват растежа на организмите. Прашецът има и регулираща чревната дейност функция, както и антибактериален ефект, най-добре изразен спрямо някои щамове на Salmonella, Escherichia coli, Proteus. Това го прави приложим при ентерити и други стомашно-чревни заболявания. Благодарение на тонизиращия си ефект и афродизиачната активност, той с успех се прилага при състояния на физическо и психическо напрежение. Някои изследвания показват добрия му ефект при хипертония и заболявания на черния дроб. Най-добре изразеният му ефект се наблюдава в предотвратяването на хипертрофията на простатната жлеза. Прашецът се усвоява лесно от организма. Той се абсорбира директно от стомаха. Два часа след приемането му компоненти на пчелния прашец се откриват в кръвта, гръбначно-мозъчната течност и в урината.
Сортове прашец
Разделното събиране на прашец в България, като страна с изключително богато разнообразие от растителни видове, е трудно. Сортовете прашец се събират от различни растения и имат различен лечебен ефект. Поленът, събиран от мащерка има изразени антисептични и стимулиращи качества. Поленът от салвия има диуретичен и регулиращ гастро-интестиналния тракт ефект. Той също така действа регулиращо на менструалния цикъл. Слънчогледовият полен има диуретичен и леко слабителен ефект.
Дивите растения предлагат широк набор от полени с различни терапевтични въздействия. Прашецът от глухарчета има диуретичен ефект и положително влияние върху функциите на бъбреците и пикочния мехур, както и мек слабителен ефект. Прашецът на дивата мащерка има положително въздействие върху кръвообръщението, антисептичен ефект върху дихателната система, действа като мек афродизиак. Поленът, събиран от рапица, може да се прилага успешно локално при варикозни язви. Прашецът, събиран от ябълки, има превъзходно действие върху миокарда и повишава общия тонус на организма
Някои декоративни растения също имат полени с интересни върху организма въздействия. Прашецът на лъжливата акация е с успокояващо въздействие. Прашецът на дивия кестен подпомага венозното и артериалното кръвообращение, функциите на черния дроб и на простатата и укрепва капилярите.
Състав на прашеца
Суровият пресен прашец съдържа 10 – 12%, вода. След изсушаване, водното съдържание се намалява до около 4% и не бива да превишава 5%, ако съхраняването ще бъде при стайна температура. Високата калоричност от 246 ккал/100 г (за сравнение при меда е 310 ккал/100 г) се дължи на едната трета глюкоза и фруктозата в състава на прашеца, които се съдържат в нектара, който пчелите използват за формиране на прашецовите зърна. Прости и сложни белтъчини обуславят до 20% от теглото на прашеца. Видовете белтъци, които се съдържат в него достигат до100 на брой. Прашецът има състав, подобен на пчелното млечице. Той съдържа много пролин и хидроксипролин и други незаменими аминокисерини, които не могат де се синтезират в човешкия организъм. Единственият начин е да се набавят с храната. Други вещества, влизащи в състава му, са целулоза и целулозоподобни, лигниноподобни, ензими, липиди, каротиноиди, флавоноиди, микроелементи, витамини от група B, C, A, D, E, рутин с капиляроукрепващ ефект и растежен фактор, алкохоли, алдехиди, естери, киселини, кетони. Рутинът укрепва кръвните клетки, намалява кървенето, подобрява коагулацията, действа укрепващо на сърцето, нормализира високото кръвно налягане чрез въздействие върху кръвния поток.
Прашецът е богат на лецитин, който нормализира мастната обмяна и по този начин подпомага нормализирането на теглото.
Каква е структората на една прашецова спора. В центъра й има жива клетка с две ядра. Около нея има защитна обвивка, наречена спородерма, която се състои от два слоя – вътрешен, богат нацелулоза, който придава физичесска устойчивост на спората, и външен - богат на липиди, който предпазва спората от изсъхване. Минимални количества селен предпазват от ултравиолетовото смъртоносно лъчение. Витамините E, D и провитаминът А имат антиоксидантен ефект и неутрализират свободните радикали, които също имат разрушитерен ефект върху живота на клетката.
Прашец и алергия
Поленовите зърна, носени от вятъра и по-специално тези на върбата, брезата, тополата, липата, са главните причинители на поленовата алергия. Въпреки това болните от полиноза не прямва да се колебаят дали да консумират пчелен прашец. В действителност повечето алергични вещества на цветния прашец вече са разградени в резултат на въздействието на секретите на слюнчените жлези на пчелите, отделяни по време на обработката на прашеца при събирането му. Пчелният прашец е добър пример за парадокс, тъй като той предизвиква, но се прилага и за лечение на алергии. Антиалергичният и имуностимулиращият ефект на полена се свързва с наличието на мед, цинк, витамин А, витамин Е, селен, левцин, аргинин в състава му. Водеща роля при антиалергичния афект на прашеца играят флавоноидите, които блокират калциевите канли на мастоцитите и по този начин препятстват взривоопасното отделяне на хистамин от тях.
Приложение и дози
Прашецът може да се приема от здрави хора профилактично, а от болни при следните заболявания и състояния: анемии; алергии; на апетита действа нормализиращо; астма; кръвообразуващо средство; укрепва капилярите; хронична умора, астения; импотенция; стерилитет; бъбречни смущения; менопаузални смущения; остеопорозаа; заболявания на простатата; язви; множествена склероза; повлиява положително продължителността на живот; забавя стареенето на организма.
При здрави хора
Дневна доза за възрастни е 15-20 грама изсушен прашец за срок от 1 до 3 месеца. Препоръчва се да се приема при смяната на сезоните, в есенно – зимния и пролетно – летния период.
Деца на възраст 3-5 години по 5-10 грама дневно.
Деца на възраст 6-12 години по 10-15 грама дневно.
При болни хора
При възрастни една седмица се приемат по 30-40 грама дневно.
При инцидентно приемане на прашец се препоръчва курсът да е минимум 6 седмици. Оптималният срок на приемане е 3 месеца.
Ако се приема продължително време, след 6 седмици прием се прави 6-седмично прекъсване.
Външно приложение
В офталмологията: повишава визуалния капацитет; подобрява корнеоретиналната циркулация; херпетичен кератит; корнео-конюнктивални изгаряния; трофични язви на корнеята; хронични блефароконюнктивити, които са резистентни на друга терапия; очна хирургия.
Кожни болести: кожна чупливост и различни наранявания; чупливи нокти; косопад; някои кожни заболявания (авитаминози).
Пикочо-полови болести: заболявания на простатата; в гинекологията като супозитории, овули.
Вътрешно приложение
Сърдечно-съдови заболяваниа: исхемични болести на сърцето; сърдечна астма; стар миокарден инфаркт; хронична сърдечна недостатъчност; екстрасистолна аритмия; надкамерна пароксизмална тахиаритмия; хронична предсърдна фибрилация; ляв и десен бедрен блок; системна атеросклероза (церебрална и периферна); систолна артериална хипертония; дислипидемия; високи нива на серумния холестерол; високи нива на серумните липиди.
Стомашно-чревни заболявания: понижен апетит поради различни причини; запек; ентероколит; дивертикулоза, амебен колит, диария, хронични чревни инфекции; стомашна язва, гастрит, стомашно-чревни язви, птоза на стомаха, стеноза на хранопровода или пилора; ускорен пакаж на храната след резекции на стомаха, при фистули; гастроентерити, язвен колит, проктити, спастични колити.
Заболявания на черния дроб: епидемичен хепатит във фаза на оздравяване; токсичен хепатит; хроничен хепатит ( персисираща агресивна некроза ); хроничен хепатит с цироза; цироза на черния дроб; стеатоза.
Заболявания на уро-гениталния тракт: хроничен простатит, везикулит; простатит; аденома на простатата; периуретрална аденома; ендоцервикална ектопия; ендоцервикална левкоплакия.
Психиатрия: депресионен синдром; астения; алкохолизъм.
Сексология: полова слабост, сексуална астения; импотентност.
Хормонални нарушения: хипогликемия; климакс; нарушено протичане на пубертета.
Синдроми на дефицит: анемии (следкръвоизливни и хипохромни); намалена употреба на белтъци; хиповитаминози, авитаминози недостиг на микроелементи и минерели; предоперативни и следоперативни състояния.
Онкологични заболаявания: стомашно-чрвни тумори; рак на гърдата; карцинома на простатата; рак на дебелото черво; рак на шийката на матката; лимфоидна лавкемия; миелоидна левкемия.
Дезинтоксикант: радиационна болест – Х и гама лъчи; интоксикация с въглероден окис, въглероден двуокис, азотен окис, олово, живак, ДДТ, стронций, кадмий, йод, нитрати и нитрити; лекарства със силен токсичен ефект – химио терапия при онкологични заболявания.
Приложение и дозировка
заболяване продукт дози продължителност алтернатива
Хипохромна анемия Перга Въэрастни: 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно
Деца до 1 год. : 1/3 чаена лъжичка 3 пъти дневно
Деца над 1 год. : 1/2 чаена лъжичка 3 пъти дневно Един месец Перга с мед в съотношение 1:1 в същите дози и със същата продължителност
Белтъчно гладуване Пчелен
прашец, мед. 0-30 грама прашец, смесени с 20-50 грама мед дневно До нормализация Перга вместо прашец
простатит Капсули полен 400мг 6-8 капсули дневно Една година
Периуретрална аденома Мед+прашец
10%+прополис
2%вътрешно Три чаени лъжички дневно 3 – 12 месеца
Супозитории, съдържащи пчелен прашец, пчелно млечице, прополис и мед 1 супозиторий дневно вечер По един месец с почивка един месец
Ферментация, гнилостни, процеси, спастичен колит Пчелен прашец 20 – 30 грама дневно Докато се нормализират симптомите Суспензия, съдържаща прополисов екстрат, поленов екстрат и ментово масло-по 3 чаени лъжички дневно
Увреждания на устната лигавица и на гърлото при лечение с кобалт при онкологични заболявания Смес: прашец прополис, пчелно млечице По една чаена лъжичка 3 пъти дневно Докато се нормализира целостта на лигавиците
Климактерични проблеми Смес: 20грама (полен,2грама пчелно млечице,250грама мед 1 – 2 чаени лъжички дневно Подобрение настъпва след 5 дни, изчезване на симптомите – след 15 дни
Дисменорея в млада възраст Смес:25грама полен,2грама пчелно млечице,223грама мед 5 грама сутрин преди закуска за два менструални цикъла. 8 седмици
При радиационна болест по време на лъчетерапия след оперативно отстраняване на карцином Смес:25грама полен,2грама пчелно млечице, 223 грама мед 1 – 3 чаени лъжички дневно До нормализиране на състоянието
Коронарна и системна атеросклероза,високо кръвно налягане Смес: полен и растителен лецитин По 2 чаени лъжички дневно след храна По 15 дни от всеки месец
При урогенитални заболявания пред и постоперативно Смес: 25 грама полен, 2 грама пч. млечице, 223 грама мед. По 3 чаени лъжички дневно 4 – 7 дни преди операцията. Следоперативно – до възстановяване на състоянието Пчелен прашец по 15 грама дневно
Ендоцервикална ектопия Крем:10% поленов екстракт и 5% прополисов екстракт Местно приложение 3 – 4 седмици
Херпетичен конюнктивит, изгаряния на роговицата и на конюнктивата,трофични язви на роговицата, хроничен блефароконюнкивит, постоперативно в офталмологията Колир с 2 – 5% поленов екстракт Местно приложение До изчезване на симптомите
Прашецът и стареенето на организма
Човешкото тяло е съставено от много клетки. Като цяло здравословното състояние на организма се определя от състоянието на неговите клетки. Те са най-малките живи градивни единици на организма. Състоят се от външна обвивка, ядро, съдържащо генетичния материал, клетъчна течност, разположена между ядрото и обвивката, в която има органели. Последните способсват обмяната на веществата в клетката, размножаването и възстановяването на повреди. Различните клетки в организма имат различни функции. Те изграждат различни функции. Те изграждат различни органи и тапицират кухините. Възстановяването на повреди като процес се наблюдава на органно или на тъканно ниво. Повредената клетка не може да се отремонтира. Тя загива, а на нейно място се появява нова члез размножаване на съществуващите. Причините за загиване на клетките са много. Има някои органи, които са подложени на интензивни физически натоварвания, които водят до унищожаване на големи количества клетки. Пример за това са органите на храносмилателната система, които опростено могат да бъдат представени като една тръба, оплетена от множество кръвоносни ъсдове, която е малко разширена на места (сомах), малко нагъната (черва), в която храната попада през устата, подлага се на обработка чрез дъвчене, въздействие на някои вещества, отделяни от жлезите (слюнчени, панкреатични), жлъчката на черния дроб, стомаха. В резултат на това храната се разбива на малки порции захари, мазнини, белтъци (аминокиселини), които могат да бъдат транспортирани през стената на тази тръба, попадат в кръвообращението и достигат до органи, където се обработват, до депа или като директен енергиен и градивен източник за всички клетки на организма.
Неусвоимите вещества се подлагат на гниене в дебелото черво и се отделят от организма във външната среда. Вътрешната повърхност на тази тръба е тапицирана със специални епителни клетки, които като плочки за баня изолират стените на тръбата от агресивното въздействие на солната киселина , жлъчните соли, храносмилателното въздействие на ензимите. Преминавайки през тази тръба, храната излющва част от епителните клетки, но чрез интензивни процеси на деление в по-дълбоките слоеве на стената на червата и стомаха, се образуват нови епителни клетки, които се избутват към вътрешната повърхност на тръбата, за да я защитават. Делението на клетките, представено схематично, е нещо като копиране на ксероск. Добре известно е, че хубави копия се получават само от оригинали, а копия от копия водят до все по-голямо нарушаване на качеството. Важно е да се знае, че нормално в организма при това копиране могат да настъпят грешки, при които клетката-копие малко се отличава от клетката-оригинал. Сгрешените клетки като правило се отстраняват от имунната система на човека, която различава сгрешената клетка като чужда и я унищожава. Ако, обаче, продукцията на сгрешени клетки е много голяма, то имунната система не успява да премахне всички грешки. Някои от тях остават и започват да правят свои копия. Тези копия вече имат качества, различни от нормалните клетки. По този начин се развиват раковите заболявания.
Аналогично на храносмилателната система, дихателната система може да бъде представена като една найлонова торба с форма на грозд, оплетена с много кръвоносни съдове. Въздухът, тютюневият дим, газовете от двигателите на колите, от комините на предприятията и домовете, прах, бактерии, вируси и др., попадат през отвора на торбата в грозда и в системното кръвообръщение, като по този начин достигат до всяка клетка на организма. И отново на границата с външната среда стоят тапициращи вътрешната повърхност на торбата епителни клетки. Те също интензивно загиват и се размножават.
Най-големият орган на човешкото тяло – кожата, е подложен на интензивни физически и лъчеви въздействия. Тя също е покрита от множество специализирани епителни клетки с повишена якост и съдържащи пигмента меланин, предпазващ от ултравиолетовата свънчева радиациа, които ежедневно се заменят с нови.
Отделителната система е огледално копие на дихателната. Грубо представено може да се използва аналогията с найлоновата торба с форма на грозд. Но тук от кръвоносните съдове, които оплитат гроздчетата, се отделя ултрафилтрат, който в крайна сметка образува окончателната урина. Тя съдържа азотни вещества, урея, амоняк и др. Стените на пикочните пътища граничат с външната среда и са тапицирани с плоски епителни клетки.
Съществува една особена тъкан в оранизма на човека, наречена кръв. Непрекъснатото движение на кръвните клетки по съдовете е свързано с много голямо физическо натоварване. Допълнителните увреждания на мембраната на тези клетки води до разрушаване на еритроцитите и до анемии и други заболявания на кръвта.
От казаното до тук, донякъде става ясно, защо най-често срещаните ракови заболявания са на белите дробове, на стомаха и чрвата, на отделителната система и на простатата, на кръвотворната система.
В днешно време факторите, които водят до повишена смърт на клетките, и поради това – до повишено напрежение при работата на имунната система, с произтичащите от това рискове от грешки при отстраняване на дефектните клетки, са много. Един от важните механизми на вредно въздействие на тези фактори върху организма е образуването на свободни радикали. Това са вещества, които лесно влизат във връзка с липопротеидните външни мембрани на клетките и ги разрушават. Това, от своя страна, води до напрежение на възстановителните и коригиращи грешките и ги разрушават. Това, от своя страна, води до напрежение на възстановителните и коригиращи грешките процеси, а от там и до по-висок риск от образуване на туморни процеси. Не трябва де се пропуска и фактът, че някои от клетките, например на нервната система, нямат възможност да се делят. С други думи казано, количеството на нерните клетки през церия живот на човека само намалява. Това намаляване на мозъчното вещество е в основата и на умсвените и двигателните проблеми, които се срещат у възрастните и особено в страни с ниска култура на живот. Нарушаването на клетъчния състав води също и до други нетуморни заболявания, които могат да станат причина за инвалидизирането, а в по-тежки случаи – и до загиването на организма. Става въпрос за увреждането на покриващите вътрешната повърхност на съдовете ендотелни клетки. Тяхното увреждане лесно може да наруши кръвотока. В мястото на повредата става натрупване на кръвосъсирващи вещества, а това може да доведе до инфаркти и инсулти, поради запушване на кръвоносни съдове.
Разглеждайки всички тези системи, не може да не обърнем нимание на промените, които настъпват и в опорно-двигателния апарат. За жалост, представата ни за болки в ставите при промяна на времето при възрастни хора е само бегла представа за лавината от процеси, които настъпват в механиката и хидравликата на тялото. Кои са водещите процеси, които до голяма степен определя качеството на живот в тази възраст. Най-генерализирано се засягат костите, които, особено при жените, са подложени на недостатъчно отлагане на калций. Развива се остеопороза. От заболяването страдат и мъжете, но в по-малка степен и по-рядко. Поради намалената здравина на костите най-често настъпват тежки счупвания при незначителни травми. Те водят до залежаване на пациентите, до развиване на плевмонии и тромбо-емболични състояния, които често финализират със смърт. Друг съществен процес е промяната на състава на съидинителната тъкан, която става по-слабо еластична, по-чуплива, по-лесно се къса. Причина за това е промяната на качествата на колагеновите и еластиновите влакна на съединителната тъкан, които полимеризират. Една от важните причини за промяна на тези влакна е окислението им от свободните радикали. Като се има предвид, че стените на кръвоносните съдове са изградени в голяма степен от съединителна тъкан, става ясно защо втвърдяването им води до повишаване на кръвното налягане, а много често и до хеморагични инсулти и вътремозъчни кръвоизливи и хематоми, когато в резултат на повишеното налягане стената на съда се пука или просто се издува и се получава аневризма.
Стареенето на организма е сложен и недостатъчно изучен процес. Факт е обаче, че при едни хора настъпва по-бързо, а при други – по-бавно. При някои умствените способности, психиката, са съхранени до дълбока старост, а при други – не.
Всяко едно наше действие, насочено срещу старостта, удължава живота и радостта от него.
Пчелният прашец, със своя балансиран състав от незаменими аминокиселини, ненаситени мастни киселини, микроелементи, витамини, хормоноподобни вещества, растежен фактор, антиоксидантна, имуностимулираща и афродизиачна активност, може да бъде лесен начин за повишаване на качеството на нашия живот, независимо от възрастта.
Прашецът съдържа вещества, които дейстат профилактично и лечебно, подпомагат оздравителния процес на организма и укрепват резистентността на клетките, а с това и на органите, системите и целия организъм. Той се прилага с успех при лечение на множество заболявания – от смущения от страна на простатата, до намаляване на повишеното тегло.
Съдържа инвертирана захар, която не ферментира в стомашно-чревния тракт. Така с успех може да се прилага при инфекциозни стомашно-чревни заболявания. Като естествен лубрикант води до подобряване на перисталтиката на червата, намалява запека и отделянето на газове.
Съдържанието на естрогени и андрогени подобрява метаболизма и регенерацията на тъканите и действа благоприятно при остеопороза.
Back To Home Page
